Време за приказки: 10 сентенции от „Приключенията на Лиско в гората“

Всеки има нужда от един обаятелен, чаровен и малко непослушен герой. Както и от приказка за някого, който не се страхува от почти нищо и непрекъснато мечтае да покори непознати светове. 

Поколения от деца и техните родители са израснали с приключенията на Лиско и Борис Априлов.Има обаче и читатели, които все още не са пътешествали със смелото лисиче, не познават философията на неговия приятел, Магарето, а дори не са и чували за жабока, който мечтае да скочи до Луната, за да може просто да извика „Квак-кваак“ по посока на Земята.

Затова издателство „Ракета“ има новина: Лиско отново е тук! Води със себе си и компания.

Първата книга, издадена с това лого, е именно новото илюстрирано издание на „Приключенията на Лиско в гората“. Тя пренася читателите в Тихата гора, чиито обитатели провеждат разследване с безброй неочаквани обрати, за да разплетат мистерията с изчезването на любопитното лисиче. Как ще свърши цялата история и възможно ли е в един роман да се изчезне два пъти, читателите ще научат от книгата, илюстрирана с любов от Мира Мирославова. 

Предлагаме ви няколко мъдрости от приказката:

„– Ще се наядем ли добре?

 – Това, което ще се дава, не се яде. И все пак концертът представлява нещо като духовна храна.

– Все пак храна! – зарадва се Лиско.“

***

„Къпането е нужно за всяко културно животно. Чистотата е важно нещо. Действа добре и на нервите. Живеем в напрегнат и динамичен век.“

***

„– Виж какво, малкият – рече звярът. – Никъде никога не може да се отива. Друг е въпросът, ако вървиш без цел. И все пак ще стигнеш някъде. Защото никъде не може да се отива. Някъде все има едно някъде, а никъде – никъде няма! Разбра ли?”

***

„– В природата нищо не се губи – забеляза Магарето. – Практически се губи, теоретически – не. Материята си е материя. Тя се променя, превръща се в пепел, в дим, в пара и все пак продължава да заема място в пространството, има свое тегло, вкус и мирис. Съгласни ли сте?

– Съгласни сме – продума тихо Мецан. – А не трябва да сте съгласни. Нещата не бива да се приемат лесно. Всичко подлежи на проверка, на опити, на лабораторни изследвания.“

***

„– Защо гледате небето? – запита внезапно Сивко.

– Размишлявах – рече охотно Магарето. – Питах се дали не може от Млечния път да се получи масло.“

***

„– Е, не може все смешно! – отвърна Лиско. – Смешните неща се измислят трудно. Ако прегледаме световната литература, ще разберем, че сериозните книги са безброй, а смешните се броят на пръсти.“

***

„Той има голямо бъдеще“ – обичаше да казва баща му. И майка му винаги се съгласяваше. Лиско с нетърпение очакваше да види какво ще бъде това „голямо бъдеще“ и ще му причини ли удоволствие. Най-вече го интересуваше да разбере колко голямо ще бъде то. Често пъти заставаше пред един висок бук и си казваше: „Има си хас да е по-голямо от това дърво! Но как ще го нося тогава?“

***

„– Но защо?... Защо трябва да умирам?

– Такъв е законът на природата! Едни умират, за да живеят други.

– Не може ли да се живее някак си... другояче? – Как? – Де да знам... Така – без да се ядем.“

***

„– Ние сме много глупави! Най-умните животни наведоха глави, а глупавите си придадоха вид, че това е факт, който не се отнася до тях.“

***

„Публиката стана на крака, заръкопляска и завика: „Ура“. Десетте хиляди калинки почервеняха от смущение, но не се забеляза, тъй като всички и без това си бяха червени.“